„ЕСТЬ ВРЕМЯ КАМНИ СОБИРАТЬ...”
Илья Григорьевич Эренбург (1891-1967 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЪБИРАШ КАМЪНИТЕ ПЪРВО
Събираш камъните първо,
ще дойде време да ги хвърляш.
Изучил всички времена
и казал: „Туй е на война!”,
аз тежки камъни събрах,
в сърцето си ги разпилях
и придойде по-тъмен мрак
с разхвърляния камънак.
Защо ми кимаш с жест познат
над тази яма от снаряд?
Не си пророк, не буйствай, че
си просто смахнато цветче!
Ударения
СЪБИРАШ КАМЪНИТЕ ПЪРВО
СъбИраш кАмъните пЪрво,
ште дОйде врЕме да ги хвЪрляш.
ИзУчил всИчки временА
и кАзал: „ТУй е на войнА!”,
аз тЕжки кАмъни събрАх,
в сърцЕто си ги разпилЯх
и придойдЕ по-тЪмен мрАк
с разхвЪрляния камънАк.
ЗащО ми кИмаш с жЕст познАт
над тАзи Яма от снарЯд?
Не сИ прорОк, не бУйствай, чЕ
си прОсто смАхнато цветчЕ!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Илья Эренбург
ЕСТЬ ВРЕМЯ КАМНИ СОБИРАТЬ...
Есть время камни собирать,
И время есть, чтоб их кидать.
Я изучил все времена,
Я говорил: „на то война”,
Я камни на себе таскал,
Я их от сердца отрывал,
И стали дни еще темней
От всех раскиданных камней.
Зачем же ты киваешь мне
Над той воронкой в стороне,
Не резонер и не пророк,
Простой дурашливый цветок?
1943 г.
* (экспромт: Надежда Яцевич)
Если сердце к сердцу прикоснулось,
значит, ярко пламени гореть.
Посвятим себя заботам – русло
обмелевших вновь наполнить рек.
Приходили б сюда тропкой – отовсюду.
Костерок сложить, услышать песнь.
И река неторопливым гулом –
подтвердит, что люди эти – есть!
---------------
Съветският писател, поет, преводач, публицист, фотограф и общественик Иля Еренбург (Илья Григорьевич Эренбург, рождено име Элиягу Гершевич Эренбург) е роден на 14/26 януари 1891 г. в Киев. През 1908 г. е арестуван за революционна дейност и е изпратен в затвор, а след освобождаването му емигрира във Франция. Първите си книги пише и издава в чужбина – стихосбирките „Стихи” (1910 г.), „Я живу” (1911 г.), „Будни” (1913 г.), книга с преводи на Франсоа Вийон (1913 г.) и др. В периода 1914-1917 г. е кореспондент на в. „Утро России” и в „Биржевые ведомости”, а след 1917 г. се връща в Русия. Отнася се критично към болшевиките и след стихосбирката си „Молитва о России” (1918 г.) през 1921 г. отново напуска страната, като до 1924 г. живее в Германия. Написва философско-сатиричния роман „Необычайные похождения Хулио Хуренито и его учеников” (1922 г.), сборника с разкази „Вне перемирия” (1937 г.), романа „Что человеку надо” (1937 г.), стихосбирката „Верность” (1941 г.), романите „Падение Парижа” (1941 г.), „Буря” (1946 г.), „Девятый вал” (1950 г.), повестта „Оттепель” (1954 г.), книги с публицистика и мемоари и др. Превежда от френски и испански език. Умира на 31 август 1967 г. в Москва.